Ц ените на стоките и услугите в България продължават да се повишават, като основните фактори за това през последните месеци са глобалните конфликти и ескалиращата криза в Близкия изток. Растежът на цените на енергията и горивата оказва директно влияние върху разходите на домакинствата, а натискът върху бюджетите се усеща особено от семействата с по-ниски доходи.

По данни на Google Trends през последните три месеца темата за повишението на цените не спира да вълнува българите, като това става ясно и от търсенията в мрежата.

Що се отнася до региони, най-много са се интересували от цените хората в Кюстендил, Перник, Софийска област, следвани от Стара Загора и Пазарджик.

Според последните данни на Националния статистически институт (НСИ) за първото тримесечие на 2025 г., средните общи разходи на домакинство на човек са нараснали с 13,3% спрямо същия период на 2024 г., докато средните приходи са се увеличили с 15,2%. Най-голям дял от разходите остават хранителните продукти и безалкохолните напитки – около 30%, следвани от жилищни разходи и транспорт.

Същевременно Европейската комисия и национални експерти предупреждават, че повишените цени на енергията и горивата се отразяват на крайните цени на стоките и услугите, което допълнително напряга бюджета на хората.

Ескалиращите конфликти в Близкия изток, включително нападенията върху енергийни обекти, увеличават цените на горивата на международните пазари. А това от своя страна неизменно оказва натиск върху транспортния сектор, производството на храни и енергийните разходи на домакинствата.

Ситуацията напомня за икономическите последици от войната в Украйна, която от 2022 г. насам наруши веригите на доставка и доведе до повишение на енергийните цени. Както тогава, така и сега, ефектът се пренася върху потребителските цени, което поставя под въпрос покупателната способност на семействата и бизнеса.

Въпреки това, в условията на продължаваща инфлация и растящи цени на енергията и храните, дори увеличението на минималната заплата не компенсира напълно ефекта върху разходите на българите, особено при семейства с повече членове и ограничен бюджет.

Поскъпването на основни стоки води до промяна на потребителските навици. Домакинствата търсят по-евтини алтернативи, сравняват оферти и ограничават покупките до необходимото. Бизнесът пък трябва да балансира между растящите разходи за суровини и запазване на конкурентоспособност на пазара.

Ефектите върху цените и доходите са видими и в данните на НСИ, според които транспортът и хранителните продукти са най-чувствителни към външни шокове, като войната в Украйна и напрежението в Близкия изток.

В условията на растящи цени на храни, горива и енергия, експерти препоръчват няколко практични стратегии:

- Планиране на покупките: Съставяне на седмично меню и списък за пазаруване;
- Сравнение на цените: Онлайн платформи и приложения за намиране на най-изгодните оферти;
- Енергийна ефективност: Използване на LED осветление, програмируеми термостати и изключване на електроуреди в режим на готовност;
- Споделено пътуване: Carpooling, градски транспорт и велосипед вместо индивидуално шофиране;
- Следене на личния бюджет: Водене на дневник на разходите или използване на мобилни приложения за бюджетиране;
- Социални програми и субсидии: Възползване от правителствени програми за енергийни помощи;
- Сезонни и местни продукти: По-евтини и свежи плодове и зеленчуци от местни производители.

Следвайки тези препоръки, домакинствата биха могли отчасти да се адаптират към икономическите предизвикателства и да ограничат ефекта на инфлацията върху бюджета си, допълват експертите.

Редица държави в Европа и по света също се сблъскват с по-високи разходи на домакинствата, предимно заради глобалните конфликти и увеличените цени на въглеводородите.

- Сравнение в ЕС

Много европейски държави са въвели директни плащания или субсидии за сметки за ток и газ. В Дания и Нидерландия гражданите получават еднократни помощи от няколкостотин евро, докато в Белгия и Финландия помощите са месечни и зависят от потреблението. Тези мерки облекчават домакинствата, особено с по-ниски доходи.

Друг подход е въвеждане на тавани за цени на енергията. Унгария например ограничава цените на горивата, а Германия и Австрия контролират колебанията на пазара, за да се избегне спекула.

- Франция и ограничена помощ

Франция избира по-целенасочени действия – мониторинг на цените на бензиностанциите и ограничения на маржовете, без широки субсидии. Така правителството контролира бюджета, но част от тежестта остава върху домакинствата.

- Обединеното кралство и паричната политика

В Обединеното кралство инфлацията остава висока, като ръстът на цените се дължи на енергията и транспорта. Централната банка (Bank of England) сигнализира за възможни увеличения на лихвите, което охлажда инфлацията, но прави кредитите по-скъпи и тежестта за домакинствата расте.

Какво означава това за бюджета на хората

В държави с директни субсидии домакинствата получават облекчение – сметките за ток и газ са по-ниски, което позволява повече средства за храна и транспорт.

В страни с по-ограничена държавна намеса гражданите поемат по-голямата част от растящите разходи, което намалява покупателната сила и напряга семейните бюджети.

Решения като повишени лихви могат да ограничат инфлацията, но увеличават разходите за кредити, особено при семейства с ипотеки или потребителски заеми.

Икономистите предупреждават, че глобалната икономическа несигурност, белязана както от продължаващата война в Украйна, така и от новите напрежения в Близкия изток, ще продължи да оказва влияние върху цените. Очаква се динамиката на енергийните ресурси и разходите за основни стоки да остане чувствителна и през следващите месеци, което ще налага внимателно планиране и адаптация както на домакинствата, така и на бизнеса.